Продаде си живота на безценица
за върволица от бутилки водка.
Трепти запалената вощеница,
а ти, моряко, си в небесната си лодка.
Да знаеш само колко съм обидена
и колко ме боли, така че тръгна.
На рейд заседнах в пристан непредвиден,
на скъсани платна и ветрове обръгнах.
Светът изгуби много, че те няма
и ако можеше да осъзнае,
той щеше ли Бермудската си яма
да прекоси, ей Бога ми, не зная! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse