Продаде си живота на безценица
за върволица от бутилки водка.
Трепти запалената вощеница,
а ти, моряко, си в небесната си лодка.
Да знаеш само колко съм обидена
и колко ме боли, така че тръгна.
На рейд заседнах в пристан непредвиден,
на скъсани платна и ветрове обръгнах.
Светът изгуби много, че те няма
и ако можеше да осъзнае,
той щеше ли Бермудската си яма
да прекоси, ей Бога ми, не зная! ...