Не те познавам и не искам,
но чувствам твоята омраза,
когато буден ли си, плискаш,
а тя расте, расте като зараза.
А нощем ти сънуваш цвете
и блянове за слънце и вода.
Студени са обаче ветровете
и груб пестник е твоята ръка.
Навярно расъл непогален,
не си познал навреме обичта.
Не си видял – светът е шарен,
с красива, утринна зора. ...