Anita765 (Ани Монева)
296 11763
4 feb 2017, 11:15

Мост 

  Poesía
512 2 8

Не те познавам и не искам,

но чувствам твоята омраза,

когато буден ли си, плискаш,

а тя расте, расте като зараза.

 

А нощем ти сънуваш цвете

и блянове за слънце и вода.

Студени са обаче ветровете

и груб пестник е твоята ръка.

 

Навярно расъл непогален,

не си познал навреме обичта.

Не си видял  – светът е шарен,

с красива, утринна зора.

 

Не си вървял по никоя пътека,

довеждаща до светъл храм,

във който да ти стане леко,

олтара си където зидаш сам.

 

Не те виня. Строя си мост,

по който мога да премина

над плиснатата твоя злост,

подпряла с длан небето синьо.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??