Mar 18, 2012, 4:15 PM

Мостове 

  Poetry
1139 0 15
Когато вятърът засвири през стъклата,
наострям сетива, за да послушам.
Във зимите на жаркото ми лято
любимата ми книга е отдушник.
И чувам времето, пълзящо по ръцете.
Поникват ми криле - като от нищо.
Изплува спомен между редовете
и все по-ясно, все по-ясно виждам.
Политам в този спомен като птица,
която притежава всички тайни.
Сърцето ми е стара воденица
и смила всяка нажежена крайност. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Биларева All rights reserved.

Random works
: ??:??