Когато вятърът засвири през стъклата,
наострям сетива, за да послушам.
Във зимите на жаркото ми лято
любимата ми книга е отдушник.
И чувам времето, пълзящо по ръцете.
Поникват ми криле - като от нищо.
Изплува спомен между редовете
и все по-ясно, все по-ясно виждам.
Политам в този спомен като птица,
която притежава всички тайни.
Сърцето ми е стара воденица
и смила всяка нажежена крайност. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация