Всеки ден минавам по моста на самоубийците.
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещо като соцреализъм.
Но има с какво да се гордеем - на първо място е в цял свят по брой самоубийства.
Преди минавах с колело и пеша от там, но вече е опасно и не смея. Има нещо на моста:
Или ще те блъсне кола, или сам ще се хвърлиш.
Някой път безумието бързо ни завладява.
Преди празниците е най-тежко.
Самотните стават още по-самотни, а на наранените им става още по-болно, обидно, изгарящо.
Нетърпимо. ...