SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
127 143
7 дек. 2022 г., 09:26  

Мостът 

  Поэзия » Другая
328 2 6

 

Всеки ден минавам по моста на самоубийците.

Вчера от там скочи още едно момче.

Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.

Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.

Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещо като соцреализъм.

Но има с какво да се гордеем - на първо място е в цял свят по брой самоубийства. 

Преди минавах с колело и пеша от там, но вече е опасно и не смея. Има нещо на моста:

Или ще те блъсне кола, или сам ще се хвърлиш.

Някой път безумието бързо ни завладява.

Преди празниците е най-тежко.

Самотните стават още по-самотни, а на наранените им става още по-болно, обидно, изгарящо.

Нетърпимо.

Много символика има в това да избереш моста.

Има страшна гледка от там;

Ако въобще виждаш нещо, това е което виждаш преди да скочиш.

 

 

© Svetoslav Vasilev Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сигурно всеки град си има по един Мост!
  • от патриотизъм, ... понеже тук такова животно няма. И не скачат. А мостове има. И по тях една любов между лудите... не, не е от това; "Много символика има в това да избереш моста.", а после някой да избере метафората, с която да му стане още по-тъпо на човек и следващия... поезия на следреализма.
  • И знаеш ли защо скочиха момчетата? Заради бездушието. Ще ги отбележат като статистика в новините, и нищо няма да се промени. В същото време поети ще се събират по седянки и читалища да си четат новите “гениални лайна” както казва Буковски в “Денят, в който говорихме за Джеймс Тъбър.” В България вероятно се твори прекрасна и вълнуваща поезия, която изкарва на показ не само лирическите вълнения на застаряващи бардове и недолюбени матрони. Но това тракане на чинели, и надуване на свирки заглушава тихата истина: децата ни умират тук.
  • Само миналата седмица три момчета скочиха от там.
  • Знам за кой мост пишеш, Светльо.
  • Много дълбока тема засягаш. Отчаянието е присъщо на хората, които са загубили всичко. Лошото е това, че е грях според Библията и е равнозначно на убийство. Човек не е собственик на съдбата си, а само Бог разполага с неговия живот.
Предложения
: ??:??