Понякога заставах на моста.
И дълго се взирах оттатък.
Реката беше мътна и дълбока.
Мостът бе въжен и се клатеше.
От вълните ми прилошаваше.
Краката ми се подкосяваха.
Дървеният мост ме подканяше.
Мисълта ми се вцепеняваше.
А отсрещният бряг ме зовеше
Като сирена – давещ се моряк.
Тая река, макар дълбока да беше.
Все някога щях да я прекося. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up