Вървя по трънния път,
боса, с изгорели от слънцето нозе,
болка не усещам
и дивото ме зове.
Аз напред поглеждам,
но ти все връщаш ме назад,
падам отново по врат,
отново ножът зад тила ми е опрян.
Къде отиде моят мечтан блян?
Възродих се.. Или поне опитах?!
Нищо не разбирах...
Аз ли отнех твоето щастие? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up