kompanska
50 results
Ще направя препратка стара,
която до днес жива е, смъртоносна рана,
трагедия, ирония голяма,
която вътрешно още кънти,
външно всеки ден трепти. ...
която до днес жива е, смъртоносна рана,
трагедия, ирония голяма,
която вътрешно още кънти,
външно всеки ден трепти. ...
24
1
Иска ми да се да мога да ти дам,
щастие, любов, подкрепа,
най-добрата утеха.
Не очаквам нищо в замяна,
и без това през целия си живот ...
щастие, любов, подкрепа,
най-добрата утеха.
Не очаквам нищо в замяна,
и без това през целия си живот ...
53
1
1
"Обичам те!" - наум всеки ден казвам ти аз,
но думите ми не пристигат при теб,
живеят в мен - половин човек.
Невъзможно е, няма как,
да бъдеш с мен в този красив такт, ...
но думите ми не пристигат при теб,
живеят в мен - половин човек.
Невъзможно е, няма как,
да бъдеш с мен в този красив такт, ...
37
Остана ми само писането...
Не съм родена, не заслужавам,
не притежавам тази сила
да позволя на някой друг да ме закриля.
Не мога сама да предрека съдбата, ...
Не съм родена, не заслужавам,
не притежавам тази сила
да позволя на някой друг да ме закриля.
Не мога сама да предрека съдбата, ...
47
1
"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...
119
1
1
Живея аз без теб половин живот,
девет безсмислени години,
скръбта ми така и не отмина,
плачът никога не ми стига,
а споменът се затрива, ...
девет безсмислени години,
скръбта ми така и не отмина,
плачът никога не ми стига,
а споменът се затрива, ...
109
1
Толкова са безразлични,
виж ги, крайно непривични,
ала ти не си като тях,
ти светиш в моя полумрак,
танцуваш в моя душевен такт, ...
виж ги, крайно непривични,
ала ти не си като тях,
ти светиш в моя полумрак,
танцуваш в моя душевен такт, ...
163
3
1
Тъмни сенки рисуват в мрака,
танцуват в нощта
и невъзможен е такта
на красивото пълнолуние,
гледката е едно огромно безумие. ...
танцуват в нощта
и невъзможен е такта
на красивото пълнолуние,
гледката е едно огромно безумие. ...
149
1
Август е изпълнен с доброта,
ала защо сърцето ми се пълни с тъга?
Казаха ми - август е изпълнен с радост,
прошка, мир, любов,
но аз не усещам този зов. ...
ала защо сърцето ми се пълни с тъга?
Казаха ми - август е изпълнен с радост,
прошка, мир, любов,
но аз не усещам този зов. ...
149
1
1
Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично, ...
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично, ...
305
1
1
Жива съм, дишам, пея и горя,
ала душата ми по теб полетя.
Грешка?! Дали?!
Надеждата отдавна умъртвих аз,
защото знам, че никога няма да има нас. ...
ала душата ми по теб полетя.
Грешка?! Дали?!
Надеждата отдавна умъртвих аз,
защото знам, че никога няма да има нас. ...
171
Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...
165
1
Прерязаните ми ръце
опитват да стигнат твоето твърдо черно сърце,
ала същност стигат само нагоре към безкрайното небе.
Кръвта потича надолу,
по-червена, тъмна, студена от преди, ...
опитват да стигнат твоето твърдо черно сърце,
ала същност стигат само нагоре към безкрайното небе.
Кръвта потича надолу,
по-червена, тъмна, студена от преди, ...
352
Студена е нощта,
обгръща ме с тъмното си було,
пълна тишина,
страшна е пустошта.
Окована във веригите си бягам ...
обгръща ме с тъмното си було,
пълна тишина,
страшна е пустошта.
Окована във веригите си бягам ...
282
Кога ще свърши моето изкупление,
краят за мен вече е изкушение,
целия си живот живея в заточение,
но не на остров,
а на онзи греховен мост, ...
краят за мен вече е изкушение,
целия си живот живея в заточение,
но не на остров,
а на онзи греховен мост, ...
212
Живея в свят на развалени души,
всичко около мен се руши,
пламналият огън се потуши.
Дойде пустошта,
вече дълга е нощта, ...
всичко около мен се руши,
пламналият огън се потуши.
Дойде пустошта,
вече дълга е нощта, ...
219
1
2
Куршум прободе тялото ми,
свлякох се, започнах да изстивам,
а пред очите ми пак теб виждам...
За последен миг ще ти кажа сбогом,
ще те усетя, ...
свлякох се, започнах да изстивам,
а пред очите ми пак теб виждам...
За последен миг ще ти кажа сбогом,
ще те усетя, ...
253
1
През тъмните прозорци на нощта,
нахлува лунна светлина -
озарявайки леко косите ти златни,
а аз гледам към теб с моите мисли разпиляни,
с чувствата ми така окаяни, ...
нахлува лунна светлина -
озарявайки леко косите ти златни,
а аз гледам към теб с моите мисли разпиляни,
с чувствата ми така окаяни, ...
504
2
1
Душевен мрак
нахлува пак
в мислите ми разпиляни,
в чувствата ми окаяни.
Нависоко се издигам, ...
нахлува пак
в мислите ми разпиляни,
в чувствата ми окаяни.
Нависоко се издигам, ...
238
1
1
Бурно бе морето,
разбиваше широките силни вълни
в пясъка така немощен -
на мъчение обречен.
Бягах по брега, ...
разбиваше широките силни вълни
в пясъка така немощен -
на мъчение обречен.
Бягах по брега, ...
243
Ручеят шумти,
все още зеленината около него цъфти,
а аз виждам неговия завършек -
пресъхнал, изоставен и забравен.
Сърцето ме боли, ...
все още зеленината около него цъфти,
а аз виждам неговия завършек -
пресъхнал, изоставен и забравен.
Сърцето ме боли, ...
261
1
1
Тишина..
Красота....
Побелели бяха пътищата,
сняг се сипеше на парцали,
снежинки стапяха се като онемяли. ...
Красота....
Побелели бяха пътищата,
сняг се сипеше на парцали,
снежинки стапяха се като онемяли. ...
664
1
Откъснах възпламенената роза
и всичко от красива поема
се превърна в студена проза.
Изгубих пламъка, душата ѝ, песента,
а бе така прелестна, ...
и всичко от красива поема
се превърна в студена проза.
Изгубих пламъка, душата ѝ, песента,
а бе така прелестна, ...
665
1
Краят дойде преди началото...
Жадуван блян,
но беше толкова разпилян.
Опити безкрайни,
които бяха толкова нетрайни. ...
Жадуван блян,
но беше толкова разпилян.
Опити безкрайни,
които бяха толкова нетрайни. ...
233
1
2
Душата ми е в агония,
каква е тази ирония?
Твърде много време те потъпквах,
ама май себе си обърках.
Защо ли любовта си чак сега приех ...
каква е тази ирония?
Твърде много време те потъпквах,
ама май себе си обърках.
Защо ли любовта си чак сега приех ...
323
2
2
Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти - ...
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти - ...
522
Младостта внезапно събра ни
и толкова лесно ни забрави,
мрачни ни направи..
Подминавам те умишлено,
а се опитам да намеря нещо смислено ...
и толкова лесно ни забрави,
мрачни ни направи..
Подминавам те умишлено,
а се опитам да намеря нещо смислено ...
269
Самотата май ме убива,
но пък защо да съм сред хора,
след като всеки сърцето ми разбива?
Нещо май съм унила,
гледам към душата си гнила ...
но пък защо да съм сред хора,
след като всеки сърцето ми разбива?
Нещо май съм унила,
гледам към душата си гнила ...
336
1
1
Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее? ...
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее? ...
300
1
1
В празната къща,
някога така пълна,
любовта ми ме завръща.
В празната къща,
където аз отраснах ...
някога така пълна,
любовта ми ме завръща.
В празната къща,
където аз отраснах ...
308
2
1
Не струвате заедно хора - развалени души,
любовта ви на омраза смърди..
Не струвате заедно - щастието го няма,
а уважението - пълна забрава..
Къде отиде пламъкът на обичта при вас, ...
любовта ви на омраза смърди..
Не струвате заедно - щастието го няма,
а уважението - пълна забрава..
Къде отиде пламъкът на обичта при вас, ...
291
2
Разочарования,
стенещи като показания,
прорицания,
с тежка дума издумани заради изгнания.
Чувства, ...
стенещи като показания,
прорицания,
с тежка дума издумани заради изгнания.
Чувства, ...
267
С твоята усмивка
ти озаряваш моят ден
правейки някоя мимика
и с твоя глас меден,
отново да отпреш някоя добра критика. ...
ти озаряваш моят ден
правейки някоя мимика
и с твоя глас меден,
отново да отпреш някоя добра критика. ...
382
1
Бабо, здравей,
моля те само за миг още веднъж ми пропей.
Наближава вече месец трети,
но душата ми продължава да трепери.
Трепери, защото те няма ...
моля те само за миг още веднъж ми пропей.
Наближава вече месец трети,
но душата ми продължава да трепери.
Трепери, защото те няма ...
484
4
2
Извинения,
търсещи изкупления
без никаква промяна,
о, каква забава,
а в същото време такава измама. ...
търсещи изкупления
без никаква промяна,
о, каква забава,
а в същото време такава измама. ...
300
1
Татко ми казваше "Кръвта вода не става".
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?
Седях и си мислех преди ...
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?
Седях и си мислех преди ...
276
1
Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
521
2
3
Одрах се на бетона и
получих драскотина огромна.
За да мога топката на Арчи да взема аз,
някой ден ще стана водолаз.
Заради една топка какво се случва, ...
получих драскотина огромна.
За да мога топката на Арчи да взема аз,
някой ден ще стана водолаз.
Заради една топка какво се случва, ...
253
1
А ти някога седял ли си там,
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...
275
Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
267
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
