Аз отказвам да пиша за тебе, Любов.
И хербарии с думи, да пазя в стените.
Да окачам главата ти, сякаш от лов,
се завръщам – парадна, окичена, сита.
Да ме гледаш от стаите с празни очи,
изрисувани с ирис, отблясък, зеница.
Вътре в тях, да те няма и смърт да личи,
изстрел, екот да лепнат, в сълза да надничаш.
Не. Не искам, Любов, като дивеч страхлив,
да се мяркаш в сърцето на моите зими.
Аз да търся следите ти с черен молив,
ти да бягаш край дните ми, плаха, незрима. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up