Аз отказвам да пиша за тебе, Любов.
И хербарии с думи, да пазя в стените.
Да окачам главата ти, сякаш от лов,
се завръщам – парадна, окичена, сита.
Да ме гледаш от стаите с празни очи,
изрисувани с ирис, отблясък, зеница.
Вътре в тях, да те няма и смърт да личи,
изстрел, екот да лепнат, в сълза да надничаш.
Не. Не искам, Любов, като дивеч страхлив,
да се мяркаш в сърцето на моите зими.
Аз да търся следите ти с черен молив,
ти да бягаш край дните ми, плаха, незрима. ...