Jul 25, 2017, 1:53 PM
Моя прашна пътеко...
Докога ли по теб ще вървя,
моя прашна, трънлива пътеко…
Ти се виеш по стръмна скала,
а върхът стене нейде далеко…
Парят моите боси нозе,
вятър крие следите ми топли.
Търся птиците в сиво небе,
а върбите лицето ми чоплят.
И отварям очите си още.
Спя в хралупа на заек-номад
и завивам се в хладните нощи
със юрганче от сух листопад. ...
моя прашна, трънлива пътеко…
Ти се виеш по стръмна скала,
а върхът стене нейде далеко…
Парят моите боси нозе,
вятър крие следите ми топли.
Търся птиците в сиво небе,
а върбите лицето ми чоплят.
И отварям очите си още.
Спя в хралупа на заек-номад
и завивам се в хладните нощи
със юрганче от сух листопад. ...
© Деница Ангелова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
