Деница
99 results
Днес по голото рамо на склона
се търкулна мъгла от тъга.
Като малка сълза се отронва
стон от устните… Ех, самота!
Ако ти си присъда – да бъде! ...
  448 
Сърцето ми биеше до пръсване. Едва успявах да си поема дъх и треперех дотолкова, че не контролирах движенията си. Коленичих на пода и започнах да лазя бавно, много бавно. Трябваше да съм съвсем безшумна и най-много се боях от това, че челюстта ми трепери и зъбите ми ще изтракат всеки миг. Затова дър ...
  747  15 
Додето погледът ми стига
трептят пшеничени вълни.
Зад тях Балкана се издига
до необятни висини.
А слънцето, лъчи простряло, ...
  1255 
Ако можех да върна назад
само двадесет-трийсет години,
за да хвана последния влак,
и до моето село да ида…
Да ме чакат с щастливи очи ...
  621  13 
Ти дойде като пъстро хвърчило,
полетяло от детската длан.
Като рано узряваща диня,
насред тъкмо завързал бостан.
Като песен на славейче мило, ...
  736 
Всеки връх покорен е мечта,
окрилила душата човешка.
Днес усмивка, а утре сълза,
следват всяка трънлива пътечка.
Само онзи познал смелостта – ...
  494 
Има дни, във които стоя
и се взирам в небето ти синьо.
Ту въздишам, ту кротко мълча
пред лицето ти, мила Родино.
Нямам думи, с които пред теб, ...
  1198 
  1067 
  1670 
- Пет пръста имаш на ръката си, Стоене, и те не са еднакви. – каза прегърбената баба Марийка на сина си, като видя зареяния му в далечината поглед.
Той се сепна, обърна се към нея само за миг и се зае да подслажда кафето си в голямата димяща чаша.
- Майко, ти знаеш какво ми е. Някога, когато вие с б ...
  1256 
Баща ми винаги бе искал да има момче. За да го води по мачове, да го учи да кара кола, да ходят на риболов заедно. Но, уви – след мен се родила сестра ми и той се отказал от мечтата си да има син.
Старият (според мене тогава) циганин Нешко страдал точно от обратното – имал шест момчета и нито едно м ...
  1458  12 
В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ, ...
  1263  11  12 
От теб остана островче от кал
сред двора ти – море от буренища.
Душата ми разкъсва се от жал
по тебе – рай, превърнат в пепелища.
Най-скъпите ми спомени са там - ...
  1485  11 
И без път аз ще дойда, море!
Всеки спомен е мост от копнежи.
Раковина, наместо сърце
най-щастливото лято ми сложи.
И където да ида - си с мен. ...
  851 
Слънцето се събуди рано. Валеше първият пролетен дъжд и затова на небето разцъфна дъга. Кокичетата се усмихнаха, а новодошлите лястовички затанцуваха около локвите.
Врабчето Сивушко се показа от гнездото и поизтупа пухкавото си елече. Още сънено, то вече усещаше силен глад - коремчето му беше празно ...
  723 
Тишината е пагубна днес…
Не за мен. А за голите клони.
И последният есенен лист
тази вечер от тях се отрони.
Тишината е пагубна днес… ...
  2371  20 
Аз се завръщам, майко! Аз се връщам!
Където има кой да ме обича…
Където има кой да ме прегръща…
Завърнах се пред теб да коленича!
Не те забравих аз, родино свята! ...
  1053 
Нощта като монета издрънча
на дъното на празната ми чаша.
Отдавна спи предпразнично града
под купола на грейнала украса.
А в мене гаснат всички светлини ...
  1318  13  19 
В теб пламнах и във тебе ще угасна!
Родино! Мое бащино огнище!
В прегръдката ти топла аз пораснах
и няма от сърцето ти да литна.
От Ботевия бряг и вечна Шипка ...
  1179  14 
Той, влакът безнадеждно закъснява…
А толкова жестоко ме боли
че дъх дори в гърдите не остава,
и мъртва съм от чакане почти.
А глух и ням перонът се озърта. ...
  770 
Посади ни в полета от вяра.
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда ...
  4379 
Разкопахме я тази Земя.
Ненаситни за злато. До въглен.
Утре как ще попие дъжда
във гръбнака и́ призрачно стъклен.
Огнен залез, издул се от гняв, ...
  1018 
И какво от това, че стремглаво препусках
та да стана на двайсет, и на трийсет и две!
Колко малко живях. Колко много пропуснах.
Ако можех минута да върна поне...
Щях да плача от радост щом ми рухват мечтите. ...
  779 
Няма други такива лета,
затова и до днеска ги помня.
Баба радостно маха с ръка
и ме вика, очи щом затворя.
Дядо с кепе накривено там ...
  652 
Ех, къс от теб дали поне остана
след толкоз нескопосани кроежи!
До всяка рана зее друга рана
и белези от скъсани копнежи.
Научих се самичка да те кърпя ...
  916 
За слепия да бъдеш светлина,
за глухия – божествения шепот,
за падналия – братската ръка,
за тъжния – звездица на небето,
за скитника – невидимия дом, ...
  699 
Аз малко…мога малко да ти дам –
една пътека прашна, ала вечна.
В душата ми – един изстрадал храм –
свещица неугасваща надежда.
Една ръка, която да държиш, ...
  845  10 
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него
Есе
Деница Ангелова Ангелова
„Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати”
Джон Бъниън ...
  6580 
Розов облак от сладък памук
се разплака по залез и рече:
„Да избягам как искам от тук!
Но морето е толкоз далече…”
Щом разбра босоного врабче, ...
  860 
Колко тайни ли пазиш, море,
в дълбините на своето лоно…
Като перли с черупка-сърце,
скрити в шепа солена отрова.
Неизпратени нежни писма ...
  854 
По изгрев любовта ми беше трепет –
вълнение, родило се в мига,
когато слънчев лъч едва прошепнал
„Обичам те…” на ледена вълна.
По пладне любовта ми беше огън, ...
  916 
Нощта разкъса черния си фрак
и литна от гръдта и́ птица бяла.
Окъпа в злато хребетите пак
вълшебен лъч на утрин засияла.
Разсъниха се росните треви. ...
  773 
Аз твърде дълго пътя си чертах
с графита на подострения молив,
но вятърът превръщаше го в прах,
а дъжд изтри следите му до корен.
Озъртах се на всеки кръстопът, ...
  887 
Ако знаеш какво си ми ти…
Бликнал извор над пусто корито,
пресушило до камък чешми
и със счупени стомни покрито.
Ти си моята вяра в доброто, ...
  766 
Живяла преди хиляди лета
във замък, построен от чисто злато,
една принцеса мила и добра.
Щастлива тя била, ала когато
кралицата се тежко разболя ...
  951 
Залезът е запалил небето.
Върховете на Витоша бдят
над притихнали сънни полета.
Рой звезди към луната летят.
Вятър в унес светулките гони, ...
  939 
***
Един единствен мак сред детелини
разбуди зашумелите поля.
Под взора на брезите любопитни
в до кръв червена роба засия.
С перце от лебед повей го докосна ...
  725 
Ще обикнеш ли бурите в мен...
Само в утрини летни притихвам.
Не разгръщам крилата си в плен
и в саксия, уви, не пониквам.
Аз да дишам в окови не знам. ...
  802  10 
Нарисувай ми цветна дъга
върху сивия лик на пороя.
Посади ми иглична леха
там, на камъка скръбно оголен.
Разкажи ми за синя мечта ...
  893  16 
Върви към теб със блеснали очи,
със нежни устни,
с дъх на сладка диня.
Разпуска натежалите коси,
а те обгръщат роклята и синя. ...
  695 
Random works
: ??:??