Моя София

Mar 14, 2017, 8:29 PM

Poetry » Phylosophy

692 1 3

Моя София
Светлината се спуска и ето
пак денят се усмихва така,
сякаш облаци в бели пътеки
се потапят в море – доброта!
Моят град се събужда полека,
мойта столица вдига глава.
Светлината огрява полето
и след утрото ражда дъга!
Тук родих се, израснах, обичам,
в тези улици пих младостта,
тук се радвам на всяко кокиче, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Моя София

Want to read more?

Random works