Моя София

14 мар. 2017 г., 20:29

Поэзия » Философская

693 1 3

Моя София
Светлината се спуска и ето
пак денят се усмихва така,
сякаш облаци в бели пътеки
се потапят в море – доброта!
Моят град се събужда полека,
мойта столица вдига глава.
Светлината огрява полето
и след утрото ражда дъга!
Тук родих се, израснах, обичам,
в тези улици пих младостта,
тук се радвам на всяко кокиче, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Моя София

Искате да прочетете повече?

Предложения