koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jan 21, 2015, 4:07 PM

Моят оптимизъм 

  Poetry » Other
345 0 3

Какво ме кара да живея

на този грешен земен свят?

Дали ще си го проумея,

или ще вехна, като цвят?

 

Макар, че ветрове ме духат

и се задъхва моят дроб.

Дори от път да ме издухат,

аз пак ще мъкна моят сноп.

 

Ще търся вярната посока

под слънце ярко и мъгли.

Пък нека всеки да ме хока

и да ме боцка със игли.

 

И злото с нож да ме замеря,

и радост да виси на прът,

аз мястото ще си намеря

по този кратък земен път.

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за коментариите!
    Поздрави от мен!!!!
  • Отново една хубава и мъдра творба!
    Радвам се, че този път преобладава
    оптимистичното настроение, макар че
    трудно се усеща, но не е болезнено.
    Стихът ти е безгрешен. Харесва ми и си заслужава най-високата оценка!
    Поздрав и ведър ден!
  • Поздравявам те за този стих!
Random works
: ??:??