Моят оптимизъм

21.01.2015 г., 16:07 ч.

Поезия » Друга

348 0 3

Какво ме кара да живея

на този грешен земен свят?

Дали ще си го проумея,

или ще вехна, като цвят?

Макар, че ветрове ме духат

и се задъхва моят дроб.

Дори от път да ме издухат,

аз пак ще мъкна моят сноп.

Ще търся вярната посока

под слънце ярко и мъгли.

Пък нека всеки да ме хока

и да ме боцка със игли.

И злото с нож да ме замеря,

и радост да виси на прът,

аз мястото ще си намеря

по този кратък земен път.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.