Пореден ден потънала във твоето очакване,
заравям поглед в сенките на есента.
Слуха насочила към тромав звук от старо радио,
долавям с колко мъка е изпята песента.
Гласът звучи ми толкова познато, като моя,
и разбира се шаблонно олицетворява любовта.
А какво се случи с мойто шеметно обичане
и защо се спрях на точно твоята врата?!
По дяволите... още вярвам, че ще се получи.
Това не беше от разделите със тъжен край.
Не е завинаги, като при другите раздели...
Обеща ми да се върнеш, пак ми обещай! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up