Пореден ден потънала във твоето очакване,
заравям поглед в сенките на есента.
Слуха насочила към тромав звук от старо радио,
долавям с колко мъка е изпята песента.
Гласът звучи ми толкова познато, като моя,
и разбира се шаблонно олицетворява любовта.
А какво се случи с мойто шеметно обичане
и защо се спрях на точно твоята врата?!
По дяволите... още вярвам, че ще се получи.
Това не беше от разделите със тъжен край.
Не е завинаги, като при другите раздели...
Обеща ми да се върнеш, пак ми обещай! ...