На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими,
навяват в моята душа
ту тъжни, ту весели емоции
и римите изплуват в мисълта.
А портата ти стара, единствена
от многото останала,
отваря в моето сърце
незарастваща, кървяща рана, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up