На северната граница на България,

на брега на Дунава велик,

в сърцето ми завинаги оставаш,

ти, мой роден град, ти май Русчук.

От детството ми спомени незабравими,

навяват в моята душа

ту тъжни, ту весели емоции

и римите изплуват в мисълта.

А портата ти стара, единствена

                от многото останала,

отваря в моето сърце

незарастваща, кървяща рана,

мисълта ми все към тебе, Русе, ме влече.

В мечтите си в теб се връщам.

По улиците ти зелени пак вървя,

до паметника на свободата за малко спирам

и слизам на кея на великата река.

Там кораби пътуващи си търсят пристан,

а мой пристан ще станеш ли отново ти

или като чайка по пътя си изгубена,

мисълта ми към тебе, Русе, вечно ще лети.

Сълза гореща очите ми опари.

Тя вля се в моето сърце.

Тъгата, моя спътница, завинаги остава.

Носталгията моя, все към тебе, Русе, ме зове.