Mоят самотен рай

Nov 11, 2010, 11:08 AM

Poetry » Love

782 0 4

Mоят самотен рай

Моят рай самотен е и свикнах с мисълта,
че сама ще живея, докато умра...!
Нещастната любов, сякаш от огледало,
счупено в яда ми, породена е...
и сякаш проклятие надвиснало над мене е!
И бършейки сълзите си в ъгъла,
захвърлена като парцал,
отърсих се от предразсъдъци
и станах момичето от кал...

И Бог красива ме извая, изпипа всяка гънка в мен,
ала забрави Купидон да прати, та да се влюбиш в мен...
Като Пандора бях за тебе и носех само ти беди,
но ти не искаше да ме обикнеш - не искаше да ме боли...

Сега на ръба на пропастта, красива, макар и от кал,
те моля, преди да съм скочила - Дай ми последния си шанс!...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

marrian94 (Мариян Странният)

2011-01-11T13:32:32+02:00

suuuuuuuppppper e viiiiiiiiii , mn mkn mn mn mn e qkkkkkkoooooooooo ;]
chechenchityyy (Виктория Илиевска)

2010-11-24T22:06:20+02:00

Радвам се че поне ти мислиш така!
MrN (Ивелина)

2010-11-15T18:05:09+02:00

Ето че и моята Вики е написала нещо добро ^_^
Tomad (Тома Кашмирски)

2010-11-11T19:22:14+02:00

Самотен рай? Я, да помисля за още няколко подобни, можеш да почерпиш вдъхновение, ако искаш.

Космат парфюм;
Трикрак фотон;
Листопаден паралелепипед.

Надявам се лирическата, макар и кална, но от красота, да не завлича авторката отвъд ръба на пропастта, поне не преди предложението то мен теми на вдъхновение да не намерят реализация.