chechenchityyy (Виктория Илиевска)
1 3
11.11.2010 г., 11:08 ч.

Mоят самотен рай 

  Поезия » Любовна
783 0 4

            Mоят самотен рай
 
  Моят рай самотен е и свикнах с мисълта,
  че сама ще живея, докато умра...!
  Нещастната любов, сякаш от огледало, 
  счупено в яда ми, породена е...
  и сякаш проклятие надвиснало над мене е!
  И бършейки сълзите си в ъгъла,
  захвърлена като парцал,
  отърсих се от предразсъдъци
  и станах момичето от кал...

  И Бог красива ме извая, изпипа всяка гънка в мен,
  ала забрави Купидон да прати, та да се влюбиш в мен...
  Като Пандора бях за тебе и носех само ти беди,
  но ти не искаше да ме обикнеш - не искаше да ме боли...
 
  Сега на ръба на пропастта, красива, макар и от кал,
  те моля, преди да съм скочила - Дай ми последния си шанс!...

 

© Виктория Илиевска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • suuuuuuuppppper e viiiiiiiiii , mn mkn mn mn mn e qkkkkkkoooooooooo ;]
  • Радвам се че поне ти мислиш така!
  • Ето че и моята Вики е написала нещо добро ^_^
  • Самотен рай? Я, да помисля за още няколко подобни, можеш да почерпиш вдъхновение, ако искаш.

    Космат парфюм;
    Трикрак фотон;
    Листопаден паралелепипед.

    Надявам се лирическата, макар и кална, но от красота, да не завлича авторката отвъд ръба на пропастта, поне не преди предложението то мен теми на вдъхновение да не намерят реализация.
Предложения
: ??:??