Mar 22, 2011, 10:18 AM

Моят вълк 2 

  Poetry » Love
644 0 1

Раните лекувах и в сърце събирах,
от болките негови и аз боледувах.
Оздравя вълкът ми - озлоби се още,
за мъст - и кръв все смучеше -
на луната златна нощем.
И стана като вихър... опустоши гората,
намразиха го всички, даже и децата.
И се съюзиха -
примки да поставят - хайка да направят.
Кръв много там проля се...
Вълка бесен озаптиха...
кожата свалиха...
но нрава не смириха...
Единак си беше, единак остана.

© Гери Д Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??