Моят вълк 2

22 mar 2011, 10:18

Poesía » De amor

631 0 1

Раните лекувах и в сърце събирах,
от болките негови и аз боледувах.
Оздравя вълкът ми - озлоби се още,
за мъст - и кръв все смучеше -
на луната златна нощем.
И стана като вихър... опустоши гората,
намразиха го всички, даже и децата.
И се съюзиха -
примки да поставят - хайка да направят.
Кръв много там проля се...
Вълка бесен озаптиха...
кожата свалиха...
но нрава не смириха...
Единак си беше, единак остана.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

danigallery (Йорданка Господинова)

2011-03-22T15:18:04+02:00

Хареса ми!