Ветрецът с клони почукваше леко,
зовеше ме да погледна навън.
С нова премяна обгърната меко,
гората позлатена бе като в сън.
Листенцата се полюшваха тихо,
танцувха своя есенен танц.
И душата ми трепна нетърпеливо
в очакване на моя най-прекрасен ден.
То беше много, много отдавна,
когато те зърнах и онемях.
Появи се моят принц ненадейно
и всичко около мен промени се. ...