vyatur (Аз)
59 452
21 oct 2011, 9:42

Моята хубава есен 

  Poesía » Versos blancos
1860 0 10

Ветрецът с клони почукваше леко,

зовеше ме да погледна навън.

С нова премяна обгърната меко,

гората позлатена бе като в сън.

 

Листенцата се полюшваха тихо,

танцувха своя есенен танц.

И душата ми трепна нетърпеливо

в очакване на моя най-прекрасен ден.

 

То беше много, много отдавна,

когато те зърнах  и онемях.

Появи се моят принц ненадейно

и всичко около мен промени се.

 

Оттогава до днес аз те чакам,

есен разноцветна, богата на всичко.

Дърветата натежали от плод,

а избите препълнени благодатно.

 

Любовта е най-скъпият дар

на душата, човешки щастлива.

Когато грее всичко край теб

и дава ти още сили и вяра.

 

Бъди красива и спокойна,

есен на моя живот.

Когато плодовете събираш

на един цял човешки живот.

 

 

 

.

© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нина,Гери много сте мили, благодаря Ви.
  • Много хубаво стихотворение.
    С уважение.
  • Сиси, благодая за комнтара.
  • Браво!!!
  • Доротея, благодаря за коментара и за времето което си ми отделила.
  • Богат стих и плодородна е Любовта ти! Сърдечни поздрави, Аз!
  • Минка, радвам се че ти хареса това което съм написла.Твойте стихове са много ведри .Благодаря ти !
  • Прекрасно!поздрав!
  • Браво!
  • Веска,много си мила .Благодаря !
Propuestas
: ??:??