Моята истина - това е Истината!

(История за един заблуден човек)

Четох, учих,

доста аз се просветлих

и накрая мъчничко скалъпих

истина, която аз открих!

Единствена истина! Върховна!

Направо бе съдбовна!

Но щом я споделих, видях -

хората не я приемат

и по свои пътища поемат.

Ама че глупави са те!

Почнах да им я налагам,

ужким за да им помагам,

но не я приемат ! Ах, merde !

Търсят я другаде,

а след мен не вървят!

И не щат да разберат!

Моята истина - това е Истината!

Боже, как не виждат?!

А, моля ви се, идва един ден

някакъв глупак при мен

и казва ми, хрисим и смирен:

„Слушай, ти си заблуден!”

„Кой, аз ли бе, гамен с гамен?!”-

му викам до дъно възмутен.

Ама той не спира да ми настоява!

Продължава да ми обяснява:

„Твоята истина не е Истината!

Твоята истина е твоята истина.

Тя не ще бъде моя, не ще бъде наша!

Ще забъркаш ти голяма каша,

ако продължиш да я налагаш

като единствена на този свят.”

Едвам го изтърпях! Бях бесен!

Заблуденият ще ми разправя, че съм заблуден!

Обърнах се към него с множество слова,

за да схване, че е на хиляди нива

под мойте големи достижения

и да не ми дава повече своите мнения.

Той изслуша ме смирено.

Накрая въздъхна уморено:

„Любов и Светлина!”

„За себе си ги дръж.

Аз нямам нужда от това!” -

му напомних услужливо,

надявах се - достатъчно красноречиво.

Невежата усмихна се едва

и най-сетне махна ми се от главата,

за да продължа мисията си велика

да поучавам аз тълпата

заблудени, що тъпче по Земята.