Моята истина - това е Истината!
(История за един заблуден човек)
Четох, учих,
доста аз се просветлих
и накрая мъчничко скалъпих
истина, която аз открих!
Единствена истина! Върховна!
Направо бе съдбовна!
Но щом я споделих, видях -
хората не я приемат
и по свои пътища поемат.
Ама че глупави са те!
Почнах да им я налагам,
ужким за да им помагам,
но не я приемат ! Ах, merde !
Търсят я другаде,
а след мен не вървят!
И не щат да разберат!
Моята истина - това е Истината!
Боже, как не виждат?!
А, моля ви се, идва един ден
някакъв глупак при мен
и казва ми, хрисим и смирен:
„Слушай, ти си заблуден!”
„Кой, аз ли бе, гамен с гамен?!”-
му викам до дъно възмутен.
Ама той не спира да ми настоява!
Продължава да ми обяснява:
„Твоята истина не е Истината!
Твоята истина е твоята истина.
Тя не ще бъде моя, не ще бъде наша!
Ще забъркаш ти голяма каша,
ако продължиш да я налагаш
като единствена на този свят.”
Едвам го изтърпях! Бях бесен!
Заблуденият ще ми разправя, че съм заблуден!
Обърнах се към него с множество слова,
за да схване, че е на хиляди нива
под мойте големи достижения
и да не ми дава повече своите мнения.
Той изслуша ме смирено.
Накрая въздъхна уморено:
„Любов и Светлина!”
„За себе си ги дръж.
Аз нямам нужда от това!” -
му напомних услужливо,
надявах се - достатъчно красноречиво.
Невежата усмихна се едва
и най-сетне махна ми се от главата,
за да продължа мисията си велика
да поучавам аз тълпата
заблудени, що тъпче по Земята.
© Една Усмивка Всички права запазени