Mar 12, 2009, 10:34 AM

Моята лодка 

  Poetry » Love
522 0 9

Моята лодка се движи безукорно,

приятел мой е - единствен

и е толкова, толкова безропотна,

и не е божество отмъстително...

И пътува по пътища непресичани,

от странни болни амбиции...

И е пълна с човешко внимание,

с топлина и любовно величие...

И е толкова логично безукорна,

обкръжена от тишината на ангел...

И е гмуркащ се кит в дълбината.

Не е безпомощна, не е престорена!

С любов, с красота - раздирана!

Не е невъзможна...

Дори и когато с багри от сънища

е болка... сподавяна...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??