12 mar 2009, 10:34

Моята лодка 

  Poesía » De amor
512 0 9

Моята лодка се движи безукорно,

приятел мой е - единствен

и е толкова, толкова безропотна,

и не е божество отмъстително...

И пътува по пътища непресичани,

от странни болни амбиции...

И е пълна с човешко внимание,

с топлина и любовно величие...

И е толкова логично безукорна,

обкръжена от тишината на ангел...

И е гмуркащ се кит в дълбината.

Не е безпомощна, не е престорена!

С любов, с красота - раздирана!

Не е невъзможна...

Дори и когато с багри от сънища

е болка... сподавяна...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??