Моята раничка
Нощем вървя по лунна пътека
през призрачна тъмна гора,
понесъл свойта човешка несрета
в раничка от любов и тъга.
Любовта е моята твърда постеля
за отдих на мъжки особени чувства,
завивка е тъгата ми за ненамерени
и ненацелувани момичешки устни.
При всяка пристъпена крачка
от любовта ми припламва звезда,
а луната като бялосинкава врачка
се присмива на просребрена коса.
Познава ме тя - толкоз години
прави пътека на мойта съдба
и знае, че докато мене ме има
раничка ще нося с проблемна душа!
© Валентин Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вярно е, Ачо! Благодаря ти! Бъди жив и здрав!Поздрави!
-
Не само лоши, през нощта се случват и чудно хубави неща, нали?
-
Моята тъжна прегръдка за вас, Дани, Ели, Септември, Ира и Естрея! Признателен съм ви за отзивите!
-
"Тъгувал съм за теб, още преди да те срещна" - една истина, на много мъже....
-
Остричка е болката ти Вале, но пък след всяка тъга идва двойно по-силна радост...и понякога Съдбата ни разделя с един, за да ни срещне с друг - по-подходящ за нас. Направи място на подходящите хора в живота си, като го разчистиш от другите. Прочитайки те само в думите ти, опознавам една безценна "раничка на проблемна душа", уникална и светеща...не заслужаваш тъга! Стихотворението ти е 6 на n-та степен. Прегръдка!
-
Вълшебна е тази раничка.
Носи я. -
Тъгуваш
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
