Нощем вървя по лунна пътека
през призрачна тъмна гора,
понесъл свойта човешка несрета
в раничка от любов и тъга.
Любовта е моята твърда постеля
за отдих на мъжки особени чувства,
завивка е тъгата ми за ненамерени
и ненацелувани момичешки устни.
При всяка пристъпена крачка
от любовта ми припламва звезда,
а луната като бялосинкава врачка
се присмива на просребрена коса. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация