Понякога обърквам своята роля -
искам все главна да играя,
може и нищожна,
но забавна до края.
Каквото ми поднесе
"театърът на живота" -
до края си ще играя...
Така свикнах с годините -
друг начин не зная.
Била съм на сцена,
била съм във ложа...
Понякога обърквам своята роля -
искам все главна да играя,
но славата отстъпва място на годините
суфльорът "крещи" зад сцената -
Повече не може!
Това е!
Да гледам играта на другите
за мен е мъчение,
но каквото ми поднесе
"театърът на живота" -
длъжна съм да го приема.
Ще се връщам в спомените,
когато бях и аз нещо на сцената...
Това е!
© Надежда Ангелова All rights reserved.