Понякога обърквам своята роля -

искам все главна да играя,

може и нищожна,

но забавна до края.

Каквото  ми поднесе

"театърът на живота" -

до края си ще играя...

Така свикнах с годините -

друг начин не зная.

Била съм на сцена,

била съм във ложа...

Понякога обърквам своята роля -

искам все главна да играя,

но славата отстъпва място на годините

суфльорът "крещи" зад сцената -

Повече не може!

Това е!

Да гледам играта на другите

за мен е мъчение,

но каквото ми поднесе

"театърът на живота" -

длъжна съм да го приема.

Ще се връщам в спомените,

когато бях и аз нещо на сцената...

Това е!