Взирайки се в кръговете на очите ти
и дълбаейки със погледа на жадната душа,
се оплитам в небитието на мислите си,
в хаоса на мрачна светлина,
където е
моята тъмна, до блясък, фантазия.
И плашейки се, ти се дърпаш от ръката
и прошепваш нежно мисъл до ухото.
А после кротко присядаш на земята,
подпряна на моето рамо топло,
пиейки от
моята тъмна, до блясък, фантазия. ...