Взирайки се в кръговете на очите ти
и дълбаейки със погледа на жадната душа,
се оплитам в небитието на мислите си,
в хаоса на мрачна светлина,
където е
моята тъмна, до блясък, фантазия.
И плашейки се, ти се дърпаш от ръката
и прошепваш нежно мисъл до ухото.
А после кротко присядаш на земята,
подпряна на моето рамо топло,
пиейки от
моята тъмна, до блясък, фантазия. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse