МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза,
гримирана със три бои –
и ни вдовица, ни невеста,
по дъховете ми брои,
че знам добре и две и двеста,
дори не пита със какво
и как ще вържа двата края,
а аз – ошмулено дърво, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up