Моята вярна есен

5 нояб. 2023 г., 09:36

Поэзия

189 3 2

МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН

... в неокосените треви,

надянала съдрана риза,

по хълма есента върви –

и сякаш че за мене слиза,

гримирана със три бои –

и ни вдовица, ни невеста,

по дъховете ми брои,

че знам добре и две и двеста,

дори не пита със какво

и как ще вържа двата края,

а аз – ошмулено дърво,

на птиците по мен си бая,

доде говори ми на „You”

и ми събира лист и върше,

ту бухал буха ми: – Ух-юуу-у! –

ту катеричка клонка скърши,

тя с мен е свикнала да спи,

и сутрин с чаша чай ме вдига –

вари ми мента, бъз, липи

и подбел, мащерка и риган,

о, тя е влюбена във мен! –

и орехи ми бруси с пръта,

тя в ризата си някой ден,

грижовница! – ще ме окъта,

делим си хлебеца надве,

и винцето – наполовина...

Във идещите снегове

със нея искам да се срина.

Автор запретил голосование.