По нощните улици, мракът се скита,
търси си сродна самотна душа.
Наднича в прозорците, хората пита,
имат ли нужда от вярна ръка.
Свикнал на истини в думите скрити,
слушал лъжи, повярвал и страдал.
Помогнал, и гладните станали сити,
а мракът, отново в тъмното падал.
Тогава, той тихо погледнал звездите,
нищо не казал, но те го разбрали.
Дарили го с обич, взета от дните,
луната, нежно косите му гали. ...