20.04.2018 г., 23:56 ч.

Мрак 

  Поезия
388 1 1
По нощните улици, мракът се скита,
търси си сродна самотна душа.
Наднича в прозорците, хората пита,
имат ли нужда от вярна ръка.
Свикнал на истини в думите скрити,
слушал лъжи, повярвал и страдал.
Помогнал, и гладните станали сити,
а мракът, отново в тъмното падал.
Тогава, той тихо погледнал звездите,
нищо не казал, но те го разбрали.
Дарили го с обич, взета от дните,
луната, нежно косите му гали. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2018

Предложения
: ??:??