И тъй, мракът пак чука на вратата,
Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.
Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка?
Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,
Колко всъщност черно става във душата.
Ако пък лек е,
Защо ми е тъй сиво, мрачно?
Все едно отрова е, а всъщност май не е.
И тъй, нека мракът постои,
Нека ми е мрачно, нека разбера
Отрова или лек е чернината във душата.