И тъй, мракът пак чука на вратата, 

Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.  

Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка? 

Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,  

Колко всъщност черно става във душата.  

Ако пък лек е, 

Защо ми е тъй сиво, мрачно? 

Все едно отрова е, а всъщност май не е.  

И тъй, нека мракът постои, 

Нека ми е мрачно, нека разбера  

Отрова или лек е чернината във душата.