Знаеш ли, често се губя сред мрака,
който присъства във битието.
Чудя се какво ли в него ни чака?
Тъжно ми плаче тогава сърцето.
Някак си чувствам духовните липси,
които ограбват човешкото в хората.
Обземат ме тежки, оковени мисли
и властва в душата ми совата.
А тя, както знаеш, е птица и хищник,
който владее нощта, всява страх.
Надеждите в мен пленява ги ледник,
оплаквам човека потънал във грях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up