Търсеща, жадуваща пространство,
но открила нейде свое тайнство.
Душата се пресели да живее
и не иска вече да дивее.
Иска тя покой и тишина.
Иска да живее в тъмнина.
Странно - аз мразя тъмнината!
Обичам само светлината.
Но, уви, подвластна пак на болката и самотата
не избирам аз живота, а смъртта!
О, да, аз мразя си живота!
Аз мразя всяко кътче в него.
Какво ми дава той, че да го обичам?
Болка, сълзи и страдание.
Мъка, тежест и неосъществимо желание.
Желание, за да го обичам нямам и никога не ще да имам.
За какво живея? За да плащам чужди грешки?
Не, това не е за мен...
Защо ли животът ми не бе за ден?
Да, толкова ми стига.
Днес съм жива, утре не!
Туй сърцето ми желае.
Аз не искам да живея!
Простете всички, които ще ви заболи,
но това са моите мисли и мечти.
Животът носи ми единствено разочарование.
Животът дава ми болезнено страдание.
Как? Как живота да обичам?
Как да вярвам и да му се вричам?
Не, никога! Житотът е ужасен!
За сетен път - дори с ръка на сърцето
И причинявайки болка на момчето...
Аз мразя си живота...
Аз мразя си късмета...
Надя 12:50 24.07.04г.
© Надежда Петкова All rights reserved.