what_fun_f (Надежда Петкова)
91 35
23 nov 2007, 14:31

Мразя живота 

  Poesía » Otra
801 0 6

 

Търсеща, жадуваща пространство,

 

но открила нейде свое тайнство.

 

Душата се пресели да живее

 

и не иска вече да дивее.

 

Иска тя покой и тишина.

 

Иска да живее в тъмнина.

 

Странно - аз мразя тъмнината!

 

Обичам само светлината.

 

Но, уви, подвластна пак на болката и самотата

 

не избирам аз живота, а смъртта!

 

О, да, аз мразя си живота!

 

Аз мразя всяко кътче в него.

 

Какво ми дава той, че да го обичам?

 

Болка, сълзи и страдание.

 

Мъка, тежест и неосъществимо желание.

 

Желание, за да го обичам нямам и никога не ще да имам.

 

За какво живея? За да плащам чужди грешки?

 

Не, това не е за мен...

 

Защо ли животът ми не бе за ден?

 

Да, толкова ми стига.

 

Днес съм жива, утре не!

 

Туй сърцето ми желае.

 

Аз не искам да живея!

 

Простете всички, които ще ви заболи,

 

но това са моите мисли и мечти.

 

Животът носи ми единствено разочарование.

 

Животът дава ми болезнено страдание.

 

Как? Как живота да обичам?

 

Как да вярвам и да му се вричам?

 

Не, никога! Житотът е ужасен!

 

За сетен път - дори с ръка на сърцето

 

И причинявайки болка на момчето...

 

Аз мразя си живота...

 

Аз мразя си късмета...

 

 

 

Надя   12:50            24.07.04г.

 

 

 

© Надежда Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво браво. Сякаш е писано за мен. В моята глава се въртят такива мисли
  • Надичка,не така!Намери красота и в болката и се усмихни!Напред върви!Хората се страхуват да те оценят,макар че стихотворението ти е много хубаво.Не защото не искаш да живееш,а защото е много силно като съдържание!Но и след най-мрачната нощ,все пак настъпва утрото!Аз съм с теб!
  • животът има и хубава страна потърсия,знам че болката гори била съм в кома повярвай ми струва си да се върнеш
  • Много болка има в душата ти.
    Наранена си.Дано отмине с времето.
    Но животът е Божи дар и може да бъде много красив!
    Желая ти слънце в душата с много обич.
  • важен е пътят по който човек върви- няма нищо случайно- повярвай ми- разбрах това доста късно- след 35-тата си година
  • Животът не е ужасен, прекрасен е! Ние си го правим ужасен понякога. Така че...не го мрази, а го живей! Доброто и лошото вървят ръка за ръка. Понякога е болезнен, но болката я има и ще я има. С краят на нещо настъпва началото на друго. Цитирам:"....и въпреки факта, това е антракта, а не края"
Propuestas
: ??:??