мразя залези ...
премръзнали в поредното връщане обратно
и защо, когато се разсъмва, познатите ни от нощта
започват да бледнеят между нашите
събудени разочарования...
Една лилава нишка
изтънява,
духовното добива форма
на съмнение...
къде сме, Боже?!
(исках свободата -
пътека радост, с нежност осветена.)
Добре дошъл,
на масата за разпити,
коя съм - има ли значение.
Когато си говорехме
за щастие
ти чуваше безумните рефрени.
Не исках залези -
остатък от огньове...
а миг на сбъдване
и малко лунни сълзи.
Сърцето ми от слабост те намери
(не съжалявам,
вярвам във безвремието).
Вървях по път,
от другите изкалян.
С усърдие
внуших си, че е млечен.
Изгубвах се в химерите, не знаех,
че в края винаги ще стъпя грешна.
Дали сънувах те
(така, по навик...),
дали защото "те видях" различен -
в косите ми светулки си играеха,
а устните ми шепнеха
"обичам те".
Ранима съм,
като сърна се плаша,
в гора от стари мисли
опустявам,
очите ми
са сенчести от "ясно е..."
- душата ми,
едва мълви „надявам се"...
Дали една любов
ме подминава
- тревожно ми е...
падам в неизбежност,
май приказките
свършват във реалност,
която от досада ги прережда.
Бих те помолила
сега да ме забравиш -
навън
нощта е без звезди
- ограбена.
Не бях виновна
- просто мразя залези.
Не се обръщай...
в тъмното ме няма.
© Дакота All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пред таланта ти мога само да замълча.
-
усещам стиховете ти със всяка своя фибра...
превръщаш несподелимата ми в споделимо!
стихът ти плаче... но непримиримо! -
!!!
Ранима съм,
като сърна се плаша,
в гора от стари мисли
опустявам,
очите ми
са сенчести от "ясно е..."
- душата ми,
едва мълви „надявам се"...
ако напиша,че само това ми е харесало-
ще излъжа. -
Вървях по път,
от другите изкалян.
С усърдие
внуших си, че е млечен.
Изгубвах се в химерите, не знаех,
че в края винаги ще стъпя грешна.
...
Без думи!!!
гуш* -
Едно от най-хубавите неща, които съм чела тук е това!
Искрено те поздравявам за смелостта и силата, с която си го написала!
Чудесно е! Просто нямам думи!!!!
БРАВО!!!
!!! -
"Не исках залези -
остатък от огньове...
а миг на сбъдване
и малко лунни сълзи."
Чудесно!!! Поздрави!!! -
Не зная вече какво да кажа!Нямам думи!
-
"Не бях виновна
- просто мразя залези.
Не се обръщай...
в тъмното ме няма."
Ех, Дакота, Дакота...пред твоята поезия се мълчи!!!
-
Браво! Браво!
-
Благодаря ти, Креми!
ти си наистина Незабравима.
*широко скроена си!* -
Дали сънувах те
(така, по навик...),
дали защото "те видях" различен ...
Чудех се кое да копирам!
Вярвай ми...трудно беше!
Прекрасна образност!
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в тъмното ме няма.