дакота (Дакота)
152 364
11.04.2007 г., 0:32 ч.

мразя залези ... 

  Поезия
835 0 12
Как се защитават чувствата,
премръзнали в поредното връщане обратно
и защо, когато се разсъмва, познатите ни от нощта
започват да бледнеят между нашите
събудени разочарования...


Една лилава нишка
изтънява,
духовното добива форма
на съмнение...
къде сме, Боже?!
(исках свободата -
пътека радост, с нежност осветена.)

Добре дошъл,
на масата за разпити,
коя съм - има ли значение.
Когато си говорехме
за щастие
ти чуваше безумните рефрени.

Не исках залези -
остатък от огньове...
а миг на сбъдване
и малко лунни сълзи.
Сърцето ми от слабост те намери
(не съжалявам,
вярвам във безвремието).

Вървях по път,
от другите изкалян.
С усърдие
внуших си, че е млечен.
Изгубвах се в химерите, не знаех,
че в края винаги ще стъпя грешна.

Дали сънувах те
(така, по навик...),
дали защото "те видях" различен -
в косите ми светулки си играеха,
а устните ми шепнеха
"обичам те".

Ранима съм,
като сърна се плаша,
в гора от стари мисли
опустявам,
очите ми
са сенчести от "ясно е..."
 - душата ми,
едва мълви  „надявам се"...

Дали една любов
ме подминава
- тревожно ми е...
падам в неизбежност,
май приказките
свършват във реалност,
която от досада ги прережда.

Бих те помолила
сега да ме забравиш -
навън
нощта е без звезди
- ограбена.
Не бях виновна
- просто мразя залези.
Не се обръщай...

в тъмното ме няма.

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не се обръщай...
    в тъмното ме няма.
  • Пред таланта ти мога само да замълча.
  • усещам стиховете ти със всяка своя фибра...
    превръщаш несподелимата ми в споделимо!
    стихът ти плаче... но непримиримо!
  • !!!
    Ранима съм,
    като сърна се плаша,
    в гора от стари мисли
    опустявам,
    очите ми
    са сенчести от "ясно е..."
    - душата ми,
    едва мълви „надявам се"...
    ако напиша,че само това ми е харесало-
    ще излъжа.
  • Вървях по път,
    от другите изкалян.
    С усърдие
    внуших си, че е млечен.
    Изгубвах се в химерите, не знаех,
    че в края винаги ще стъпя грешна.

    ...
    Без думи!!!
    гуш*
  • Едно от най-хубавите неща, които съм чела тук е това!
    Искрено те поздравявам за смелостта и силата, с която си го написала!
    Чудесно е! Просто нямам думи!!!!
    БРАВО!!!
    !!!
  • "Не исках залези -
    остатък от огньове...
    а миг на сбъдване
    и малко лунни сълзи."

    Чудесно!!! Поздрави!!!
  • Не зная вече какво да кажа!Нямам думи!
  • "Не бях виновна
    - просто мразя залези.
    Не се обръщай...

    в тъмното ме няма."
    Ех, Дакота, Дакота...пред твоята поезия се мълчи!!!


  • Браво! Браво!
  • Благодаря ти, Креми!
    ти си наистина Незабравима.
    *широко скроена си!*

  • Дали сънувах те
    (така, по навик...),
    дали защото "те видях" различен ...

    Чудех се кое да копирам!
    Вярвай ми...трудно беше!
    Прекрасна образност!

    Браво!
Предложения
: ??:??