Бе к'во да ви говора - Муза немам,
ма бива ли от туй да замълча?
То Музи бол у некой - цел харем,
а мойта уж доде, па си тръгнà.
Викам ù аз - àрна си! Почакай!
Къде тръгнà кат' улава сега?
Студено е навън. Я виж коняка
трепти като янтар на светлината.
Постой! – ù викам - тази нощ със мен.
Остай го онзи именит поетин.
Отидеш ли си, па ша онемея,
а толкоз ного искам да ма четàт. ...